Даниел Вачков
Писмо от Председателя на Държавния съвет на НРБ и
генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и от
министър-председателя на НРБ Станко Тодоров до генералния секретар
на ЦК на КПСС Леонид Брежнев относно нарастването на външния
дълг на България и общите икономически трудности, пред които
е изправена страната
Москва, 23 ноември 1978 г.
До Политбюро на ЦК на КПСС др. Л. И. Брежнев
Скъпи другарю Брежнев,
Въпросите, които отново поставяме на Вашето внимание, са известни на Вас и на Политбюрото ЦК на КПСС от тазгодишната Кримска среща. Те са излагани от наша страна неведнъж при срещи с отговорни представи-тели на вашата партия и държава. Сега се възползвам от случая, че сме в Москва и преценяваме, че е необходимо пак да ги поставим, тъй като в края на тази година още порелефно изпъкнаха затрудненията, които изживява Народна Република България. Бихме искали да Ви информираме какво предприемаме за преодоляване на тези затруднения и главно смятаме за необходимо да обосновем пред Вас и Политбюро на ЦК на КПСС нашите предло-жения.
Вярваме, скъпи др. Брежнев и членове на Политбюро на ЦК на КПСС, че както винаги и сега ще бъдем правилно разбрани и подкрепени. Преди да пристъпим към изложението на въпросите искаме още един път от името на Политбюро на ЦК на БКП и от наше име да изразим дълбока братска благодарност за. голямото внимание, с което бяхме изслушани по време на Кримската среща, и за последвалите практически действия за решаването на поставените от нас проблеми.
Ние изключително високо ценим разбирането и отзивчивостта, която Вие лично, др. Брежнев, и Политбюро на ЦК на КПСС проявихте като срочно предприехте конкретни мерки.
В резултат на проведените в Крим разговори в България беше др. Николай Бойбаков*. Той със загриженост се отнесе към нашите сложни проблеми. Вярваме, че прави всичко възможно, което е по неговите сили, за тяхното решаване.
А сега позволете ни отново да изложим нашите съществуващи нерешени въпроси и да предложим на Вашето внимание и на вниманието на По-литбюро на ЦК на КПСС вижданията ни за тяхното решаване.
Единадесетият конгрес на БКП утвърди основните насоки за развити-ето на българската икономика за периода 1976-1980, в които се предвижда-ше:
- нарастване на националния доход средногодишно със 7,7 на сто;
- нарастване на реалните доходи средногодишно с 3,7 на сто;
- намаляване задълженията към несоциалистическите страни с около
900 млн. долара;
- балансиран внос и износ със СССР и другите социалистически стра-
ни.
При сключването на дългосрочната търговска спогодба със СССР по цени от 1974 г., имахме активно търговско салдо в размер на 1517 млн. руб-ли, с цел да се осигури нашето участие в изграждането на съвместни обекти и за допълнителна доставка на машини, суровини и материали.
Независимо от огромните усилия на цялата партия за повишаване ефек тивността и мобилизиране на всички резерви в народното стопанство, из-теклите три години от изпълнението на петилетката показват значително влошаване на икономическото положение на България.
Националният доход вместо с 7,7 на сто, както беше предвидено за из-миналите 3 години нарасна средногодишно с 6,0 на сто, а по проекто-плана за 1979 и 1980 се набелязва 7 на сто. Общо за петилетката се очертава нарас-тване на националния доход вместо с 45 на сто с около 37 на сто.
Някои съветски другари считат, че и тези темпове не са малки.
Разбира се, те не са малки, ако се отнасяха за социалистическа страна с развита икономика. Но за едно нормално изграждане на българската икономика, с оглед постепенно преодоляване дистанцията с икономиката на развитите социалистически страни, за изплащане на образувалия се външен дълг и за минимално повишаване на жизненото равнище на народа България трябва да осигурява ежегоден ръст на националния доход 7,5-8 на сто. Такъв ръст не е наша прищявка, а жизнена необходимост.
Дългът на България към капиталистическите страни от 3012 млн. до-лара, до 31.ХП.1974 г., до края на 1978 г. се очертава да достигне 5500 млн. долара.
Салдото със СССР по дългосрочната търговска спогодба общо за 1976, 1977 и 1978 г. от положително (по цени 1974 г.) в размер на 770 млн. рубли стана отрицателно в размер на 596 млн. рубли по текущи цени.
Задълженията ни в края на 1977 г. достигнаха 1047 млн. рубли и се очертава, в края на тази година да достигнат не по-малко от 1287 млн. руб-ли, а в края на 1980 – 2149 млн. рубли.
Общо дългът ни към капиталистическите страни и към СССР в края на 1978 г. достига огромната цифра 7 млрд. валутни лева при годишен обем на износа за същата година 6060 млн. валутни лева.
Кои са причините за това рязко влошаване на икономическото състоя-ние на България?
Първо. Неблагоприятната икономическа конюнктура на капиталисти-ческите пазари, рязкото изменение на цените в наша вреда и дискримина-ционните мерки на Общия пазар и САЩ.
Второ. Неблагоприятното отражение на новия начин на образуване на цените в СИВ върху българската икономика. Отрицателният резултат за нашата, страна до края на петилетката ще бъде над 3 милиарда рубли, без да се отчита влиянието от изменението на цените през 1979 и 1980 г., които още не са известни.
Докато цените на стоките, които внасяме от СССР през 1977 г. са се увеличили спрямо 1974 г. на 151,7 на сто, то цените на стоките, които изна-сяме за СССР са се увеличили на 124 на сто.
При тази обстановка нашата икономика се оказа в най-тежко положе-ние в сравнение с икономиките на другите братски социалистически стра-ни. Ежегодната корекция на цените, преминаването към пълзящи цени в нашите икономически взаимоотношения доведе и продължава да води до значително увеличаване на валутния дебаланс, до сериозни затруднения, ко-ито подкопават нашата икономика. Поради структурата на българската ико-номика и изнасяната от нас продукция, чийто цени много по-малко се уве-личават при ежегодната корекция на цените ние, за да заплатим стоките по дългосрочната спогодба за периода 1976-1980, които внасяме само от СССР, би трябвало да изнесем наши стоки в размер на 3187 млн. рубли. Тъй като не сме в състояние да произведем тези допълнителни стоки през петилетка-та, сме принудени да искаме кредит, с който да покрием нашите новообра-зуващи се задължения. Тук не влиза разликата от цените с другите братски социалистически страни – членки на СИВ. А заедно с това ние трябва да плащаме нашите задължения към капиталистическите страни. Ето защо сега в България не можем нито план да съставим, нито да водим успешно борба за неговото изпълнение, нито да развиваме по-нататък нашата ико-номика, нито да повишаваме жизненото равнище на народа. Поради тези причини ние бяхме принудени да извършим корекция на решенията на XI конгрес на нашата партия за развитието на страната през 1976-1981 г.
Трето. Изтеклите три години бяха особено неблагоприятни за селското стопанство с големи природни бедствия. Само през 1977 и 1978 г. преките загуби, изплатени от бюджета съставляват около 1 милиард лева, без да се отчитат косвените загуби от отраслите, свързани със селското стопанство.
Четвърто, формиралата се структура на българската икономика в съо-тветствие с участието ни в международното разделение на труда в СИВ се оказа недостатъчно ефективна при сложилото се ново съотношение на це-ните на международните пазари.
За осигуряване на производството на селскостопански продукции ние предоставяме от бюджета ежегодно дотации в размер на около 1050-1100 млн. лева. Голяма част от тази продукция отива за износ. При това 80% от този износ се предоставя за братските социалистически страни. Дотираме също и износа на леката промишленост и други производства.
Пето. Допълнително неблагоприятно отражение дават и загубите от туризма при сегашните цени на услугите, както и дотациите, които даваме за заплащане на българските работници, които работят в СССР. Отрица-телно въздействие оказва приетата практика в тези разплащания да се при-лага коефициентът по нестоковите плащания.
Такива са някои от главните причини, поради които българската ико-номика, развиваща се успешно и с добра платежоспособност до 1975 г., сега да бъде в такова тежко състояние.
Ние в Политбюро на ЦК на БКП сме силно разтревожени от създалото се положение. Това наложи да свикаме Юлския пленум (1976) и Национал-ната партийна конференция (1977). Вдигнали сме цялата партия и трудови-те колективи на борба за преодоляване на тези неблагоприятни за България последици.
Както вече сме Ви информирали, в процеса на изпълнение решенията на Юлския пленум проведохме решителни мерки за икономии:
- съкратихме административно-управленческия апарат със 150 000 ду-
ши, който е 30 на сто от целия административно-управленчески персонал в
страната;
- силно ограничихме административно-управленческите разходи;
- взехме действени мерки за намаляване на незавършеното строителс-
тво и за ускоряване въвеждането в действие на новите мощности, които
дават положителни резултати.
На Националната партийна конференция взехме допълнителни мерки за още по-големи икономии: да намалим капиталовложенията до края на петилетката с 2 милиарда лева, да се увеличи производителността на труда с 4% и да се намалят материалните разходи с 5% над предвиденото по дър-жавния план, по-добре да се използват производствените фондове.
С оглед на намаляване на валутните разходи и увеличаване на приходи-те беше създадена специална комисия на Политбюро, въведохме валутни салда по министерства, разработиха се целеви валутни програми. Намалих-ме разходите за внос от несоциалистическите страни от 1510 млн. долара през 1975 г., на 1050 млн. долара през 1978 г.
Освен това се проведоха редица мероприятия за увеличаване приходи-те на бюджета, за ограничаване на растежа на обществени фондове за пот-ребление и доходите на населението:
- практически отложихме за след 1980 г. обявеното от конгреса увели-
чение на заплатите на работниците и служителите;
- увеличихме цените на дребно на някои стоки и на транспортните так-
си и услуги;
- въведохме 4 безплатни работни дни до края на тази година. В резул-
тат на тези мероприятия се очертава:
да балансираме търговското салдо към несоциалистическите страни.
*първи заместник министър-председател на СССР.
