Първото преброяване в независима Македония

DOWNLOAD (Изтегли статията  и таблиците в  *.PDF  формат)

http://hotfile.com/dl/3882278/018336d/Doc_naselenie_makedonia.pdf.html 

Етнически състав на западните и северните общини на Република Македония през 1994 г.

В средата на 1994 г. в Република Македония беше проведено първото преброяване на населението след обявяването на нейното отделяне от СФР Югославия. През ноември 1996 г. в навечерието на местните избори беше публикуван първият том с окончателните резултати от преброяването. По данните от него ще се опитам да очертая демографското състояние на Вардарска Македония днес, както и да набележа възможните социални и политически следствия от съвременното й демографско развитие.

Преброяването на населението от 1994 г. беше проведено по нова методика, която отчита преди всичко наличното население в границите на държавата, докато предходните преброявания се стремяха да обхванат постоянното население, макар че значителна част от него дългосрочно се намираше извън нейните предели. Независимо от това през 1994 г. бяха събрани сведения и за гражданите, пребиваващи за повече от една година в чужбина, за да се запази приемствеността с предишните преброявания.

Общо населението на Република Македония е 2 106 664 жители и е със 72 700 жители повече от момента на предходното преброяване – април 1991 г. От тези над два милиона души в чужбина за повече от една година са пребивавали 160 732 граждани на републиката (предимно от общините Битоля – 36 522, Скопие – 22 058, Тетово – 20 453, Охрид -11 841 и Гостивар -11 294 души) и без тях наличното население съответно е 1 945 932 души. От него пък временно от страната по време на преброяването са отсъствали 22 433 души, много от които са официални представители или служители на Република Македония в други държави. При територия от 25 713 кв. км гъстотата на наличното население е 76 жители на квадратен километър – приблизително каквато е и в България.

http://hotfile.com/dl/3882438/6ea3c7c/Doc_nasledstvo.pdf.html

Анита Комитска

Сътрудник в Националния етнографски музей-София

Детска носия от Македония, подарена на Н.В. Цар Симеон II

През 1887 г. в Търново потомък на една от най-древните династии в Европа отправя прокламация до българския народ, в която се казва: „Ний, Фердинанд 1 по Божия милост и волята народна, встъпваме в престола на вековните български царе“. С възкачването на престола на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се поставя началото на управлението на Кобургите в Третото българско царство. По времето на своето 30-годишно царуване Фердинанд 1 Български полага неимоверни усилия да превърне новата си родина от изостанала турска провинция в съвременна европейска държава, съхранила древната си традиция. По негово време се поставят основите на съвременна България – създава се българска индустрия и банково дело, административен и управленчески апарат, дипломатически корпус и войска, образователна и здравна система. Младият цар,наследник на европейския дух и традиция, спомага много за културното приобщаване на България към Европа. Създават се театри, опера, музеи и галерии, висши училища и т. н. София придобива нов, европейски облик и атмосфера. Разгръща се широко строителство на обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, улиците се павират, в центъра се поставят характерните жълти павета, появяват се първите трамваи. Всички онези сгради, придаващи неповторим дух на стара София, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, са планирани и изградени по времето на цар Фердинанд…

Сътрудник в Националния етнографски музей-София 

DOWNLOAD (Изтегли статията  и снимките в  *.PDF  формат) 

http://hotfile.com/dl/3882631/99af324/Doc_zabrajdaniq.pdf.html

  
Bekoвe наред вceku елемент от жeнckama npuчecкa е имал gълбoкa cuмвoлuкa

Празнична носия на омъжена млада жена от Русенско, края на XIX век

В представите на българите, в техните песни, приказки и легенди специално място се отделя на женската прическа и забраждане. Народът свързва хубостта на жената с дълга и буйна коса. Тя е символ на женственост и плодовитост. Още от дълбока древност людете дирили прилика между житната нива и женската коса, между житния клас и женската плитка. Традицията повелява момите да ходят с открити коси. Непокритите им глави символизирали тяхната свобода. За да имат гъсти и дълги коси, момите извършвали ред обредни действия. На големите празници те миели косите си с „неначената“, „мълчана“ вода, носена в бяло котле или с утринна роса. Във водата поставяли цветя, магически билки, червено великденско яйце. Решели косите си под трендафилово дръвче, за да са хубави, или под върба край реката, за да растат дълги. Те подрязвали косите си само при пълнолуние, за да са „пълни“, т. е. буйни. Спазвали строги забрани да не се мият в „лоши“, „черни“ дни. Падналите при ресане коси събирали и ревниво пазили или хвърляли в огъня, за да не им сторят магии. Моминската прическа на българката се състои от множество нечетен брой плитки, които се заплитали зад ушите на тила и се спускали по гърба. Всяка девойка украсявала косите си с конци от черна и цветна вълна, гайтани, дребни монети, мъниста, раковинки. Момите слагали на главите си венци от цветя, зеленина, понякога грозде, ягоди, желъди и др. В техните венци и китки имали нарочно сложени билки с вярата и надеждата да привлекат любовта на ергените. Девойките покривали косите си само по време на жетва и голям студ. Според народната вяра само на един празник те можели да покрият косите си. На Лазаровден взимали ризи, накити и забраждания от наскоро омъжени жени с надеждата скоро да се задомят.

Сътрудник в Националния етнографски музей-София

DOWNLOAD (Изтегли статията  и снимките в  *.PDF  формат)

 http://hotfile.com/dl/4347037/55a086e/Doc_chiprovski_kilimi.pdf.html

"Короната"

Те идват от древността и разкриват богатия вътрешен мир на своите създатели, техния свят на хармония, мъдрост и доброта, вроденото им чувство към съчетание на багрите, ритъм и завършек

…векове наред в градчето Чипровци, наричано някога цветето на България, се тъкат неповторими по своята 6хубост килими. Те се изработват, за да красят дома, за дар на храма и духовни треби, за продажба. Чипровските килими очароват със своята красота и изящност, с чудното съчетание на багри и древни символи и знаци.

Сътворяването на килимите е дело на жената. Още от най-ранна детска възраст момиченцата са около стана. Те помагат при подготовката на вълната за тъкане и дори сядат на стана, за да се учат да тъкат дребни фигурки. Чипровчанката влага голяма люобов и майсторство при изработването на тъканите. В тях тя е въплатила своите мисли, вяра и надежда за добро и сполука. Килимите разкриват богатия вътрешен мир на своите създатели, техния свят на хармония, мъдрост и доброта, вроденото им чувство към съчетание на багрите, ритъм и завършек. Чипровките килими се изработват изцяло от вълна (вълнени ватък и основа), на вертикален стан и се оцветяват с естествени бои. Корените, кората и цвета на определени треви и растения при обработка пускат екстракти, с които се боядисва вълната. Това придава трайност на килима и неповторима мекота на тоновете.

На 26 юли 1941 Бесарабия и Северна Буковина са напълно завзети от германо-румънските войски. Румънското правителство веднага поема управлението на новите земи. Румънците предприемат кампания в националия печат за разширяването на границите оттатък Днестър и Буг. Тя е дирижирана от подпредседателя на Министерския съвет Михай Антонеску. В съобщения на български дипломати четем, че румънската власт упражнява терор и срещу украинците, живущи в Букурещ и в други части на Румъния. Процесите на румънизация засягат всички нерумънски малцинства и поставят въпроса за оцеляването на българския елемент при новата администрация.

В началото на 1943 година консулски рапорт до българския премиер анализира положението на българите в Бесарабия. То е формулирано кратко с „румънизация, побоища, интерниране“. Данните за числото на българското население в региона са противоречиви. Според Станев, който е бивш румънски народен представител, населението от български произход в Бесарабия възлиза най-малко на 350,000 души, 70% от които желаят да се изселят в България. 

 DOWNLOAD (Изтегли статията  в  *.PDF  формат) 

http://hotfile.com/dl/4383734/6cb7e83/Doc_besarabski.pdf.html 

Бележки:

1 – ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665 л.29.Оригинал.

2 – Държавен вестник /София/ №285, 16 дек.1943

3 – ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.3.Оригинал.

4 – ЦДИА – НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.289.Оригинал.

5 – пак там

6 – ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.30

7- АМВнР, оп.1, а.е.80, л.37.Оригинал.

8 – пак там

9 – ЦДИА – НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.316.Препис.

10- АМВнР, оп.1, а.е.84, л.13-14.Копие.

11 – пак там

12 – ЦДИА, ф.176, оп 8, а.е. 1007, л.46-47.Оригинал.

 Гагаузите в Бесарабия са етно-културна група, формирала се вследствие масово преселение по време и непосредствено след руско-турските войни в края на ХVIII и началото на ХIХ век (и най-вече тази от 1806-1812 г.) от Добруджа, Варненско и Източна Тракия. Причина за „принудителното преселване са опасенията от гонения на турските поробители за тяхната подръжка, оказана на руската армия“ii. От този момент насам бесарабският регион периодично е сменял господарите си. Първоначално е в пределите на Русия. След Кримската война (1853-1856 г.) южната част преминава в пределите на Молдовското княжество, а след обединението му с Влашко (1961 г.) – в Румъния. След Руско-турската война (1877- 1878 г.) – отново е в руска територия. Между двете световни войни е в пределите на Румъния, а след Втората световна война – в СССР. След разпадането на съюза ( 1991 г. ) Бесарабия е разделена между Молдова и Украйна.

DOWNLOAD (Изтегли статията  в  *.PDF  формат)

http://hotfile.com/dl/4383924/a97897d/Doc_gagauzi.pdf.html 

 БЕЛЕЖКИ:

1Ще използвам етнонимът „гагаузи“, обозначавайки гагаузката етно-културна група, без да влагам в него етнически смисъл, доколкото живеещи в различни региони определят народността си по различен начин.

2ЧИМПОЕШ, Л. 1997., Дастанньiй эпос гагаузов Кишинев: Академия наук Республики Молдова, Институт национальних меншинств, с.4

DOWNLOAD (Изтегли картата  в  *.gif  формат)

http://uploading.com/files/9ROWP8W7/Granici_BU.gif.html

DOWNLOAD (Изтегли картата  в  *.gif  формат)

http://uploading.com/files/9NWZK1O9/kar_2.gif.html

Антон Ж. Иванов

На 29 ноември 1945 г. завършва двугодишният процес на формиране на Федеративна Народна Република Югославия. В Европа се появява нова държава, федерираща южнославянските народи в западния дял на Балканския полуостров, но нейното битие ще страда от спомена за старото Кралство на сърбите, хърватите и словенците, от чиито руини възниква тя и което, също така претенциозно, се наричаше Югославия.

Табл. №1 Албанците в Югославия според преброяванията на населението през 1948 – 1981 г.

През 1912 – 1913 г., по време на двете балкански войни, Сърбия и Черна Гора присъединяват области на юг от Санджака, обитавани преимуществено от българско и албанско население.

DOWNLOAD (Изтегли статията,картата и таблицата в *.PDF, *.gif и *.jpg формат)

http://uploading.com/files/TLUXTI5I/Doc_albanci.pdf.html

DOWNLOAD (Изтегли картата в *.gif и *.jpg) 

http://hotfile.com/dl/4695960/9541482/kar_2Makedonia.gif.html

http://hotfile.com/dl/4696183/9b0a350/kar_2_1Makedonia.jpg.html